Последният риск
Част 1: Когато тайната тежи твърде много
Следващите дни бяха опасна игра. Всяко скрито съобщение, всяка прибързана среща, всеки откраднат поглед сякаш се противопоставяха на съдбата. Но тайните винаги се оказват тежки.
Една неделна вечер, след семеен обяд, изпълнен със споменавания за семейство Гавирия, получих съобщението, което промени всичко:
„Трябва да те видя. Днес. Насаме.“
Сърцето ми биеше учестено. Знаех, че е по-безопасно да кажа „не“, но пръстите ми упорито пишеха „Къде?“.
Част 2: Събирането
Адресът ме отведе до стар склад, осветен само от няколко жълтеникави лампи. Вътре миришеше на стари книги. Мигел беше там, облечен в бяла риза, с навити ръкави, а очите му бяха пълни с нещо, което не можех да разгадая.
— Отне ти известно време — каза той, тръгвайки към мен.
— Едва не дойдох.
— Но ти дойде. — Той спря на няколко сантиметра от мен. — Защото не можеш да стоиш далеч.
Превъртях очи, нервно.
— Твърде си арогантен/арогантна.
— А ти, ти лъжеш твърде лошо.
Той ме придърпа за кръста и преди да успея да реагирам, устните му се озоваха върху моите. Целувката беше нетърпелива, пареща, сякаш бяхме чакали цял живот за този момент.
Част 3: Признания в тъмното
Когато се разделихме, бях без дъх. Опрях чело на гърдите му, опитвайки се да събера мислите си.
— Грешно е, Мигел. Нашите семейства...
— Стига толкова за семействата. — Той повдигна брадичката ми, за да го погледна. — Аз не съм баща ми. Ти не си дядо ми. Тук сме само ти и аз.
— Говориш така, сякаш е лесно.
—Не е. Но нищо, което си струва, не е лесно.
Сърцето ми биеше толкова силно, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. Той хвана ръцете ми и ги стисна силно.
— Кажи ми, че не чувстваш нищо и ще си тръгна веднага.
— …Не мога да го направя — признах си аз с треперещ глас.
Очите му блестяха, сякаш току-що беше спечелил най-голямата битка в живота си.
Част 4: Целувка без отговор
Мигел ме целуна отново, този път нежно, наслаждавайки се на всяка секунда. Ръцете му се плъзнаха по гърба ми, а тялото ми отвърна без съпротива. Знаех, че преминавам точката, от която няма връщане назад, но не исках да спра.
— Ти си моята лудост, Изабела — промърмори той в устните ми.
— И ти си любимата ми грешка — отвърнах аз, без да се замисля.
Засмяхме се, но очите ми се напълниха със сълзи. Защото знаех, че да обичаш Мигел е като да си играеш с огъня върху барут.
Част 5: Окончателният избор
Часове по-късно напуснахме склада. Нощта беше студена, улицата пуста. Мигел хвана ръката ми, преплитайки пръстите си с моите, сякаш се кълнеше в защита.
„Сега сме ние срещу света“, каза той твърдо.
— Ами ако светът е твърде голям? — попитах уплашено.
— След това ще увеличим пламъка, докато изгори.
Настъпи тишина. Взирах се в него, опитвайки се да уловя този момент, сякаш беше последният. И може би беше.
От другата страна на улицата бавно се появи черна кола. Фаровете прорязаха тъмнината и аз разпознах шофьора: един от доверените хора на дядо ми. Стомахът ми се сви.
— Мигел… — прошепнах аз, стискайки ръката му.
— Знам. — Той си пое дълбоко въздух. — Започва.
Той ме дръпна след себе си, инстинктивно ме защитавайки. И в този момент знаех: няма връщане назад.
В очите му нямаше страх, само увереност, че е готов да стигне докрай.
И аз също.
(Краят на последната глава — но наистина ли е краят?)
За да получите достъп до още сериали като този, изтеглете приложението NovelToon на вашето устройство с Android или iOS.
